.

Признавам си, че съм безнадежден романтик.

Искам някой, който не го е грижа какво обличам или как си правя косата. Който обича усмивката ми и идиотския ми смях, и как съм нервна, когато съм уморена. Който не иска никога да ме вижда да плача, поне не сълзи от тъга. И който ще прави всички онези малки неща, които осмислят деня ми, само защото знае, че ще ме направи щастлива. Някой, който е мил, забавен и грижовен. Някой, на когото мога да се обадя по всяко време вечерта плачейки, и вместо думите "защо, по дяволите, ми звъниш толкова късно", да чуя "защо се забави толкова?"
Момче, с което мога да се смея, да плача или просто да се държа глупаво. Някой, който ме обича безрезервно. Момче, с което мога да си направя борба с пуканки по средата на кино салона. Някой, който никога няма да ми обърне гръб. Някой, който да приеме, че съм всичко друго, но не и перфектна, и да обича това в мен. Някой, който го е грижа толкова много, че когато ме боли, и него го боли. Но най - вече...
Но най-вече, единствения човек, който да ме познава по-добре отколкото аз познавам себе си и който винаги ми показва, че е до мен, въпреки всичко.
Това искам. И искам да го намеря. Знам, че е там, но защо нямам търпение?
От възрастта трябва да е. Изпитвам остра нужда да имам този някой до себе си. Само него. Точно сега. Толкова много ли искам?
Открих, че животът далеч от компютъра е много по-приятен. Нямам желание за чат, за игри, етц. Осъзнах нещо - аз имам живот. И вие имате. Живейте го, а не се забутвайте в къщи.


Живейте.