За вас и за мен ;)

Ех... половин час преди 12 е.
Както се казва, половин час и сме в Европа, понеже до сега не бяхме. Половин час и ще ни имат за равни. Половин час и ще сме като другите. Половин час и България ще е нова.
Да, бе, вярвайте си.
Пожелавам на България да влезе не само в европейския съюз, ами да се мръдне малко и към световния. ;) Обичам те, България!
Пожелавам на семейството ми да са същите веселяци. Много здраве, щастие и нека баща ми да успее пак да прекара коледните празници с нас... не да липсва 6 години. На майка ми успех с новата работа и много болни, за да има повече работа. На сестра ми... е на нея... не знам. Да влезе в хубаво даскало. Обичам те, семейство!
Френдс.
Пожелавам на Зари усмивки. Много усмивки в замяна на тези, които тя ни е дарила. Пожелавам ти много късмет, миличка, любов и щастливи мигове. Обичам те, Зарче!
Пожелавам на Мъро да дойде лятото на море ;) Да изпълни мечтите си, които и без това са много, нали си е дриймърче. Пожелавам му много усмивки и нови приятели. Покажи на всички какъв прекрасен човек си! Обичам те, Секуши-сан!
Пожелавам на Тонито да е все същата - весела, незабравимо сладка, засмяна и с чувство за хумор. Кхм... пожлавам ти и още нещо, ти знаеш какво е, започва с Л и завършва на уки XDDD Обичам те, Тончи!
Пожелавам на Хриси да намери себе си... ама онова себе си, което така търси а все не намира. Пожелавам ти да си силна и да устояваш на всичко ;) Обичам те, Хрис!
Пожелавам на дружките ми от Бургас да изкараме гадната немска до края ;) Да се хванем за ръце в края на 12 клас и да запеем дружно - пак ще се срещнем... след 10 години... <3333 Обичам ви!
И... пожелавам на себе си... да сбъдна мечтата си. Обичам се... леле, това не трябваше да го казвам XD
Честита Нова Година!
Считайте се за официално нацелувани, нагушкани и намачкани от мен. Обичам ви!

По дъгата и обратно

Мечтали ли сте да докоснете дъгата? А нали знаете за онази историйка, където в края на дъгата има казанче със злато? Аз мисля, че това е познанието за човека, не пари...
И всеки от нас се спуска по своя си дъга. На едни е малка, защото в тях дъждът едва едва ръми. На други е огромна и силна, защото в душите им бушуват бури. Моята... моята ту едва се вижда, ту запречва пътя на останалите.
И какво ли ще има на края й? Дали ще намеря човека, който искм да бъда? Пък и тази моя дъга... Цветовете й са някак избелели... Поразкъсана е тук-там, закърпена на някои места с тънък бял конец. Дано да ме издържи.
Изива се като змия, прави завои. А аз сякаш съм залепена за нея и не мога да падна.
А каква е вашата дъга? Искам да знам. Какво очаквате да намерите на края й? ;)