За вас и за мен ;)

Ех... половин час преди 12 е.
Както се казва, половин час и сме в Европа, понеже до сега не бяхме. Половин час и ще ни имат за равни. Половин час и ще сме като другите. Половин час и България ще е нова.
Да, бе, вярвайте си.
Пожелавам на България да влезе не само в европейския съюз, ами да се мръдне малко и към световния. ;) Обичам те, България!
Пожелавам на семейството ми да са същите веселяци. Много здраве, щастие и нека баща ми да успее пак да прекара коледните празници с нас... не да липсва 6 години. На майка ми успех с новата работа и много болни, за да има повече работа. На сестра ми... е на нея... не знам. Да влезе в хубаво даскало. Обичам те, семейство!
Френдс.
Пожелавам на Зари усмивки. Много усмивки в замяна на тези, които тя ни е дарила. Пожелавам ти много късмет, миличка, любов и щастливи мигове. Обичам те, Зарче!
Пожелавам на Мъро да дойде лятото на море ;) Да изпълни мечтите си, които и без това са много, нали си е дриймърче. Пожелавам му много усмивки и нови приятели. Покажи на всички какъв прекрасен човек си! Обичам те, Секуши-сан!
Пожелавам на Тонито да е все същата - весела, незабравимо сладка, засмяна и с чувство за хумор. Кхм... пожлавам ти и още нещо, ти знаеш какво е, започва с Л и завършва на уки XDDD Обичам те, Тончи!
Пожелавам на Хриси да намери себе си... ама онова себе си, което така търси а все не намира. Пожелавам ти да си силна и да устояваш на всичко ;) Обичам те, Хрис!
Пожелавам на дружките ми от Бургас да изкараме гадната немска до края ;) Да се хванем за ръце в края на 12 клас и да запеем дружно - пак ще се срещнем... след 10 години... <3333 Обичам ви!
И... пожелавам на себе си... да сбъдна мечтата си. Обичам се... леле, това не трябваше да го казвам XD
Честита Нова Година!
Считайте се за официално нацелувани, нагушкани и намачкани от мен. Обичам ви!

По дъгата и обратно

Мечтали ли сте да докоснете дъгата? А нали знаете за онази историйка, където в края на дъгата има казанче със злато? Аз мисля, че това е познанието за човека, не пари...
И всеки от нас се спуска по своя си дъга. На едни е малка, защото в тях дъждът едва едва ръми. На други е огромна и силна, защото в душите им бушуват бури. Моята... моята ту едва се вижда, ту запречва пътя на останалите.
И какво ли ще има на края й? Дали ще намеря човека, който искм да бъда? Пък и тази моя дъга... Цветовете й са някак избелели... Поразкъсана е тук-там, закърпена на някои места с тънък бял конец. Дано да ме издържи.
Изива се като змия, прави завои. А аз сякаш съм залепена за нея и не мога да падна.
А каква е вашата дъга? Искам да знам. Какво очаквате да намерите на края й? ;)

---

Болна съм. Ужас, нямам какво да правя, освен да рисувам.
Настроението ми не стига дори да напиша нещо по-дълго тук.

Bleh.

През мъглата...

Случвало ли ви се е да се събудите рано в събота сутрин и да не ви се спи? На мен много рядко. А днес беше точно така. Нали знаете, онези пъти, когато имате някакво чувство в стомаха, че денят ще е хубав...
Грееше слънце. Не обичам слънце през зимата. Всичко си има място все пак, а мястото на слънцето е през лятото. Та беше си топличко. Предразполага към разходка и понеже моята скромна личност е шмате, реших да изляза самичка на разходка. То и без това нямам с кой да изляза, хе хе... В морската градина беше супер. Времето е достатъчно топло, за да не са пожълтели дърветата до край и някак си виждаш толкова различни цветове едновременно. Приказка е.
Разхождах се към два часа по алеите. Понеже беше към 8 и половина, нямаше много хора. Само двама-трима ранобудни "бегачи". Беше неописумео тихо, все едно си в планината. Само птички се чуваха. Явно всичко се радва на топлото време.
И нали е морска градина, трябваше да й уважа името и да видя морето. Нали знаете как има едни скали, вдадени в морето? И вълните се плискат в тях? На едни такива седнах. Много странно за това време беше, че морето бе спокойно. Подухваше лек вятър... Едва ли някой, който не е роден до морето, може напълно да опише чувствата, които то го кара да изпитва. Кара те да мислиш за толкова много неща. Безкрайната морска шир... Какво е една песъчинка на брега на морето? Какво си ти на брега на цялата Вселена? Една песъчинка.
Унесла съм се и съм си затворила очите там на скалите, представете си. Седяла съм два часа, слушайки морето. После вървях като замаяна. Обичам си морето. Обичам си града. Ето такива преживявания ме карат да гледам на света с други очи. Карат ме да се усмихвам просто ей така, да съм весела и да не мисля за моите си проблеми.
И си тръгнах към вкъщи. И мъгла. Изведнъж. Така става като е много топло на морето. Мъгла, с нож да я режеш даже. Не се виждаше нищо на повече от три стъпки. Прибирах се цял час. Но пак нещо в този страх от неизвестното ме накара да се усмихна. Пак ми напомни колко сме безсилни всъщност ние, хората, и как само се опитваме да сме бегло подобие на господари на планетата, дори и на Космоса.
Глупави хора.
Та това ми беше общо взето денят, другата част мина скучно с чистене и седене в къщи, изучаване на японски, етц. И така...
Айшитеру йо <333 Оясуминасай, милички

***

*невинен поглед*
Вижте колко време станало, бе? Вижте, де. Е, хайде, де. Даааа, цели 15 дни без пост. *бяга от гонещите я с факли и коси(не коса като коса на главата, ами като другото) смъртоносни блогърогледци*
Но си имам оправдание! Бях заета (колко оригинално, а?). Даскало е отвратително простоооо. :D Сякаш е за първи път. Затрупана съм с доклади по всички предмети и лошото е, че трябва да ги пиша на немски. Имах и малка издънка по физика, която ми докара тройка. И наказание от наще. Взеха ми телефона и ми направиха график за седене пред компютъра. *желание за отмъщение*
Помогнете ми да си отмъстяяяяяяяяЯЯЯЯЯЯЯЯЯяяяЯЯЯ!!!?!??! За сега съм измислила няколко варианта - да се правя, че не ги чувам(родителите, не други... хехе...), да увеличавам звука на телевизора до край, когато ме помолят да го намаля или да обявя гладна стачка, т.е. да сядам и поглеждам яденето, след което да си вдигна дебелото кхм... даааа, и да си отида, а след половин час да попитам за нещо сладко за ядене. Ама искам и вашите по-оригинални идеи, плийс.
Иначе какво друго... а, да. В събота бях за няколко часа в София. Софиянци да не ми се сърдят, че не съм се обадила, нямаше да имам време *думи на "онези двамата" >_>* И минахме през зоологическата градина, понеже сме ходили, когато съм била много малка и исках пак. И се влюбих във един въъъъъъълк. Мъро, ако четеш, това беше най-хубавия вълк! Ама най-величественият, прекрасен, неповторим, сивичък със сиви очички вълк! *припада*
И и и и нали знаете, че дават да се осиновяват животни от там? И вълченцето ми не беше осиновено *забива пирони в главите на гадните хора* и попитах и ме одобриха за осиновител, ноооооо... наще не се съгласиха. Убийте гииии!!! Вълчето миииииииии!!!!!
Та заради вълченцето смених профила на блога. Вълченца рулз <333333
И друго - фотоапарата ми се оправиииииии. Демек баща ми купи ново зарядно XD Ще ви залея със снимки в следващия пост *фийл дъ ол майти пауър ъф ъглинес енд ънсексинес*
So that's what's been going on these days. Мързи ме да пиша повече, връщам се към дояждането на тирамисуто ми (с моцарела ееееее *мммммммммммммммммммляс* и с коняк, но това не е важно XD).

***

Lack of 'the best one'

When you feel all alone
And the world has turned its back on you
Give me a moment please to tame your wild wild heart
I know you feel like the walls are closing in on you
It's hard to find relief and people can be so cold
When darkness is upon your door and you feel like you can't take anymore

...

When you feel all alone
And a loyal friend is hard to find
You're caught in a one way street
With the monsters in your head
When hopes and dreams are far away and
You feel like you can't face the day

Севидж Гардън.

Колко е вярна тази песен.
Ти имаш ли си онзи свой най-добър приятел? С който да говориш, да излизаш, да се смееш, да плачеш... Или и ти като мен още го търсиш? Трудно е, знам.

Подари ми усмивка и прегръдка ;(

<33

Шоколад, околосветско пътешествие и още нещо

Странно заглавие? Е, не е чак толкова, де. Или пък е... както и да е.
Днес... се очертава да е... неприятен ден. Обикновено в неделя си водя мислена статистика какво съм направила през седмицата (или по-често какво не съм направила *невинно*). Стигнах до извода, че не съм излизала навън цялата седмица. Да, да, ще кажа за училище. Пропуснах го тази седмица. По мое собствено желание.
Представете си до колко ми е скучно, за да ми липсват малките стаи със спарен въздух, лигавите съученици и учителите, които не се различават много от онези, на които уж трябва да предадат знанията си. Но пък... какво толкова, остават ми още... *брои на пръсти* ... една, две, три... четири години в това прекрасно, уникално и неповторимо училище, задръстено с плешиви мустакати германци и гости от Норвегия, които дори не знаят една дума на немски, камо ли на български, а.к.а. Гимназия с преподаване на немски език (ГПНЕ... фъни, ай ноу) "Гьоте"(малко дълго стана... май).
Никой не знае какво е мъка, докато не се хване с безумната задача да учи немски. Хората, които го учат, могат да потвърдят... с често използваната немска фраза, преминала през турски и български преработвателни станции, а именно звучното Хич хабер си найн .
Та, денят ми. Понеже вечер си спя с кучето при мен (никакви мръсни помисли, моля) и то така приятно реши към 3 часа сутринта, че вече не му се спи... та към 4 се отказах да го натискам (който извика "You pervert!'' ще си плати!) да спи и станах. Гледах телевизия... 3 минути, след което рисувах... после ядох течен шоколад и гледах "Около света за 80 дни". Хилариъс филм. Джеки Чан ще ме убие от смях някой ден. Но двуминутното присъствие на Оуен Уилсън... ммм... Осмисли филма ^^ втф, говоря глупости, може би е от липсата на парно в училище, която ще трябва да търпя от утре.
И отново училище за тема ли, ве?! Мкей... Искам вече в унито, беееее! *чака с нетърпение рожденните си дни*
Вчера мислих (пак ^^) и премислях... и стигнах до извода, че все пак японистиката си заслужава. Не само ми харесва японският. Обожавам японската култура, музика, хора, ИНТЕЛЕКТ (дано ме направят по-умна, хехе...), роботи, камъни, трева и не на последно място - очила.
Някой чете ли ми даже глупостите? Невърмайнд, щастието е за лудите все пак.

<333

My life is music and music is my life

Какво ли бих правила без музиката? *тиха мелодия за фон* XD
Обичам да се вслушвам в звуците, които ме достигат. Не прогонва ли музиката всички страхове? Понякога не мога да не заплача, слушайки нещо, близко до сърцето ми. И онези сладки звуци, които те карат да притвориш очи и да полетиш сред облаци от розов захарен памук или големи и бурни, разкъсвани от светкавици...
Не те ли кара да се пренесеш в друго време и в друг свят? Да загърбиш трудностите и проблемите... Не е ли още една причина да се усмихнеш? Не на сила. А с онази искрена, весела, щастлива и непринудена усмивка...
А сега си представи, че си сам и никой не може да те чуе... Следвай ме.

,, Тихо пращене в слушалките. Секунда тишина и... звук. ''From Sarah with love'' изпълва съзнанието ти. Тихи думи и нежна музика... Унасяш се и притваряш очи. Спокойствие... и припевът те взривява. Не издържаш и запяваш и ти. Какво чувство само... Отново пращене и... ''Sting - Fragile''.
Отново нежност, отново лекота. Но съвсем друго настроение. Каква истина струи само от думите... а мелодията... опиянява те. Следват ''Shape of my heart'' и ''Desert rose''. Няма нужда от думи.
Отново онази тиха секунда. Започва тиха музика... и чуваш ''My life is brilliant, my love is pure. I saw an angel, of that I'm sure'' и не след дълго ''You're beautiful, you're beautiful, it's true''. Лека усмивка докосва устните ти. Да, точно ти си красив... точно ти.
Нататък ти предоставям сам да избереш песните си. Но пей с тях.''

Обичам ви
<333

Плюс малък подарък, за да се почувстваш по-добре. Изгледай го целия. Защото е само за теб.

降雪

Да...чете се коусетцу... буквално преведено означава падащ сняг.



Обичаш ли снега? Меките бели кристалчета, падащи от бялото небе, карайки земята да изглежда като негово огледално отражение... Не те ли карат да мечтаеш? Не те ли карат да виждаш света с други очи?
Не се ли чувстваш като в света на Нарния, сред снега и заснежените дървета? Не чувстваш ли, че попадаш в една друга вселена, в която ти си само една от многото снежинки, които скоро ще се разтопят? Не копнееш ли да паднеш в нечии ръце и да те сгрее топлият дъх на любимия човек?
Не би ли искал да си така свободен? Да се рееш безцелно, вятърът да те поеме на своите сребърни криле и да те отведе над далечни места, да те накара да видиш света?
Каквото и да си говорим, хората са забравили да виждат красотата в малките неща. Монотонното ежедневие се повтаря и повтаря...
Един поглед навън ми е достатъчен да се усмихна. Бяло... чисто... красиво.

Обичам снега.
<33

Ново начало

Дам. Реших, че е много по-добре да започна на чисто.
Всяко ново начало е хубаво. *замечтана усмивка*
Навън вали сняг, приказна картинка е.
Обичам снега... Следващият пост ще е за него :)

<333