I care

With those eyes he's so hard to get over
When he laughs Ijust simply adore him
And although I'd do anything for him
I wish that Ihad told him...
That I care.

And well, it's not easy
When he looks at me
I can't think clearly
And when he smiles
It always puts me at ease

And if Idied right then
It wouldn't bother me...
It never bothered me...

But i can't...
Let go.

With those eyes he's so hard to get over
When he laughs I just simply adore him
And although I'd do anything for him
I wish I would have bothered to tell him that he's everything...

That I care...

And well it's not easy
When he looks at me
I can't think clearly
And when he smiles
It always puts me at ease

And if I died right then
It wouldn't bother me
But i care.
For him to fall asleep
And when he feels lonely
Would he think of me?

And his dreams
Would they consist of me?

Couse I dream of him
Constantly
Of him constantly

But I can't...
Let go.

With those eyes he's so hard to get over
When he laughs I just simply adore him
And although I'd do anything for him
I wish I would have bothered to tell him that he's everything...

With those eyes he's so hard to get over
When he laughs I just simply adore him
And although I'd do anything for him
I wish I would have bothered to tell him that he's everything...

So can I kiss your cheek?
I promise you not to speak
If you promise to be honest
With everything

So can I kiss your cheek?
I promise you not to speak
And you can promise to be honest
With everything

With those eyes he's so hard to get over
When he laughs I just simply adore him
And although I'd do anything for him
I wish I would have bothered to tell him that he's everything... (everything... everything.... everythingggg...)

I wish I would have told him that he's everything... (that she's everything...)

With those eyes he's so hard to get over....

Как така...

... светът отива на вятъра??!?!

 


Нали знаете как има неща, които всички виждат и знаят, но никой не се обажда? И онези моменти, в които просто не издържате и казвате всичко, което ви е в главата? Точно това ми се случи.
Хората трябва да спрат и да приемат собствената си красота. Само че те правят всичко п осилите си, за да бъдат "приети". Мислят си, че тяхната красота не е достатъчна, фалшивото било на мода. Изправят си и си горят косата докато не стане по-права и от лист хартия. Боядисват я черна, само за да ги направи по-забележими, но добавят и всякакви други цветове, за да се чувстват нещо повече. Слагат си изкуствени мигли толкова големи, че дори не приличат на мигли. И грим по-гъст от мед, за да скрият всичкото това акне, 9 нюанса по-светъл от цвета на кожата им, за да са по-бели от колкото са всъщност. Супер дълги удължения на косата, за да постигнат онзи "уникален" изглед. И това, за да скрият как са се провалили, опитвайки се сами да се подстрижат. Опитват се да ходят на колкото се може повече партита, клубове, шоута, концерти, само за да се перчат след това и хората да си мислят, че те са тоооолкова "готини".
Пиърсинг без никакво значение, само за да изглеждат "hardcore"... все едно са забили най-мръсната, стара безопасна игла в устната си, само за да накарат онова момче/момиче да ги забележи... нищо, че полът му/й не може да се определи. Носят панталони, по тесни и от самата им кожа, дори ги боли като ги носят, но на кого му пука?
Защо всички са толкова превзети... ако си грозен отвътре, за какво само се криеш? Ти не си онзи готин пич от супер яката банда. Стига си крил сладкото си лице зад тази черна дълга коса. Ти си този, който си, поради някаква причина. Не мислиш ли, че това струва много повече от 200 лева грим, 300 лева преса, онези джинси за 100 лева и онази евтина камера, която те прави да изглеждаш "по-добре"? Слаб? Ха... Всички хресват слаби момчета и момичета, нали? Те са най-атрактивните и желаните, права ли съм? Права ли съм? Не, не съм. Fuck слабостта! Какво като не можеш да се побереш в тини-мини-уини размера джинси и не можеш да пазаруваш от щанда за малки деца? Преживей го, по дяволите. Ти си красив/красива. Не ти е нужно да тежиш по-малко от по-малкия/малката ти брат/сестра, за да бъдеш невероятен/невероятна!Всеки е страхотно произведение на изкуството и е красив.
*маха*

Да, и теб също те имам в предвид.

Това исках да кажа... хехе, отпуснах се като го направих.

<33

Goodbye... Goodnight

Mae - Goodbye, Goodnight

The nights are getting colder.
The red light's on, it's over.
To give up now doesn't make much sense.
So this is my goodbye.
Surprised, because I thought I could walk you home tonight,
but you're leaving me here on the defense.Goodbye, I'm not going to waste this time,
this light that burns will keep on fading.
Goodnight, I'm not getting up off this ride,
I'm holding tight until I can feel alive.

I've written you this letter,
got it back return to sender.
But I just can't remember you being quite like that.
Misunderstand,
we're holding hands,
we're at the beach,
we're throwing sand.
As the lights just go up all around us, I can't believe it's over.

X2
Goodbye, I'm not going to waste this time,
this light that burns will keep on fading.
Goodnight, I'm not getting up off this ride,
I'm holding tight until I can feel alive.

I'm sitting under falling stars.
Do you miss me where you are?
I'm making plans to be with you.
But have they come unglued?
What am I to do,
without you?
Without you, without you

The nights are getting warm again.
They've let you go, I let you in.
Everything you're saying sounds right tonight.
The waves are crashing on and on.
We're running even if we're wrong.
This force is driving me to test the speed of light

X3
Goodbye, I'm not going to waste this time,
this light that burns will keep on fading.
Goodnight, I'm not getting up off this ride,
I'm holding tight until I can feel alive.

Просто... най-прекрасната песен <3

In the center...

...of his universe...
couse that's where I belong...

Изпитвам нужда от любов. За първи път го казвам, нали? (;
А ти? Ти не търсиш ли онази твоя половинка, за която наистина ще си център на вселената? Която ще ти подари букет от 12 рози - 11 истински и 1 изкуствена, и ще ти каже, че ще те обича, докато и последната роза умре? Онази, която да иска да те покаже пред целия свят, дори когато си току що станал от леглото и по нощница? Онази, заради която драскаш глупави сърчица по цялата си тетрадка?

Застани прав по средата на стаята. Върти се бавно, гледайки право напред. Знаеш ли... за част от секундата, ти гледаш към човека, с който ще прекараш живота си (;
Не те ли кара това да се чувстваш странно? Мен ме кара... защото искам да го видя наистина, да чуя гласа му, да се отпусна в ръцете му.

Светът е толкова странен. Само да можех да бъда част от нечий свят.

(;

Along the staircase,
I dream to hear you,
In a whisper quiet room,
Space for thinking,
Space to scream to,
But the echoes sound like you,
Not the stars at night,
In a pitch black sky,
I don't know just wants to see you
But the time is right and it only flies

Това няма нищо общо с поста... просто реших да го споделя.

Искам да кажа, че просто... съм щастлива.
Усмивката ми не слиза от лицето ми и то... без причина.
Или може би със.
Намерих си братче ;)
Сигурно ви е странно колко запознанства връзвам по интернет...
и то от други страни... от другата страна на Земята. Но има
някои хора, с които просто се получава, нали се сещате.
Това момче, Т*** (анонимен по негова молба), ме накара да
се смея като луда още на втората минута, след като си казахме
хей по мсн.
Сериозно, дори Мъро не е успявал да го направи, а това значи много ^^
Бъзик.
Честитете ми братчето. Ако някой му направи нещо, ще го
набутам в задника на най-близкото животно... най-вероятно
ще е човек.
Разбрах, че е перфектно да говориш точно така, както го
мислиш. Вярно, на български не звучи много добре, но аз
наистина ще навра гаднярите в нечий задник.
Егати, никога не са ми казвали литъл мис съншайн ^^
Знам, че има такъв филм, ама се чувствам като малката
сестричка. Ех, винаги съм искала брат и сега го имам. *нагушва Т*** *

Животът ми е розов, да... ярко розов... ослепително розов... почти бял.
Още една нощ със смях като тази и няма да има цвят, който да го определи ^^
Пост не в мой стил, но какво пък. Щастлива съм.

.

- Замислял ли си се някога... кой си?
Гласът му отекна в празната стая, удари се в стените и потъна в тънкото стъкло на огледалото. Стъпките му го последваха, докато не стигнаха до огледалото. Очите им се срещнаха. Лицата им се разтеглиха в насилена усмивка и пръстите им се докоснаха. Той седна, загледал се в себе си.
- Замислял ли си се... - промълви пак, отправяйки същия въпрос отново. Отражението му по напуканото огледало само повтори думите му. Той погледна надолу - дрехите, купени от разпродажба... като на всички останали. Вдигна поглед към огледалото. Косата му - нищо особено. Ръцете му - слаби, с дълги пръсти, почти изтъпили се от безкрайното дърпане на струните на живота му.
- Кой съм...
Въпросът сякаш минаваше от едното през другото му ухо. И погледът му отново срещна отражението. Очите му...
Сепнат, той се изправи и хвана огледалото с две ръце. Китките му трепереха. Черният цвят на очите му се бе загубил. Сега те бяха небесно сини, воднисти, почти безцветни. Но така искрящи...
Капка пот се стече по слепоочието му. Той преглътна нервно и загледа очите си. За миг щеше да се извърне, но нещо привлече вече измореното му съзнание. Дете. Малко тъмнокосо момченце тичаше след някаква кола. По бузите му се стичаха сълзи. Протягаше ръка към отдалечаващата се кола, едва дишайки от плач. Изчезна. Появи се чин. И учебник. Две ръце го разтвориха и заразгръщаха страниците. Буквите сякаш не значеха нищо. Изчезна. Момче... не, мъж. Пейка. Парк. Тишина. Бе сложил главата си в ръцете си, една стара цигулка бе облегната на крака му.
- Кой съм...
Думите сякаш премахнаха лентата със спомени и сега в очите му се виждше той. Ръцете му бяха спряли да треперят. Пусна огледалото и се обърна. Врата.
Закрачи бавно към нея. Посегна към дръжката с леко колебание, но я отвори. Спря за малко, а светлината направи фигурата му черна. Лека усмивка се плъзна по устните му.
- Не искам да знам.



Вдъхновено от Мъро <3

Can someone save everyone?

Save Us

by Cartel

Simple words we never knew,
The power behind what they put us through,
Now it's all begun
What it takes to make it real.
We're standing on the edge of this,
When our soul is gone what will we miss?
We lost what it takes to really really feel.

But the better days behind us now,
We all need someone to tell us how
To save the state of where we are,
Its keeps demanding more and more and more.

And who will save us?
This can't go on, without the meaning in the rhyming.
Can you save, can you save us?
I can't go on out of rhythm without time.

We hold this truth self evident,
The lies we used to represent
Who we are, because it was never meant to be.
And all the songs we used to sing, they used to tell us everything.
Now we’re left with all we’re left is memories

But the better day’s behind us now.
We all need someone to tell us how
To save this state of where we are,
It keeps demanding more and more and more.

Who will save us?
This can't go on, without the meaning in the rhyming.
Can you save, can you save us?
I can't go on out of rhythm without time.

Say the words, give it all the time you need.
Let it out, oh, just say anything.
Say the words and make them count,
Say the words without a doubt.
Give us truth and nothing more,
Leave us wanting more and more.

Can you save us?
This can't go on, without the meaning in the rhyming.
Can you save, can you save us?
I can't go on, out of rhythm without timing.
Can you save, can you save us?
I can't go on, without the meaning in the rhyming.
Can you say, you say, that you'll save us.
Well I can't go on, out of rhythm without time.
We're out of rhythm without time.

***

Не знам дали е нужно да казвам още нещо. Ако някой случайно не е схванал смисъла, да погледне през прозореца и да се замисли - това ли е, което бе виждал преди, което иска да вижда и което ще вижда за в бъдеще. След това да погледне в огледалото... и ще му стане ясно.

Със сигурност не е моята представа.