Saturday, November 25, 2006

През мъглата...


Случвало ли ви се е да се събудите рано в събота сутрин и да не ви се спи? На мен много рядко. А днес беше точно така. Нали знаете, онези пъти, когато имате някакво чувство в стомаха, че денят ще е хубав...
Грееше слънце. Не обичам слънце през зимата. Всичко си има място все пак, а мястото на слънцето е през лятото. Та беше си топличко. Предразполага към разходка и понеже моята скромна личност е шмате, реших да изляза самичка на разходка. То и без това нямам с кой да изляза, хе хе... В морската градина беше супер. Времето е достатъчно топло, за да не са пожълтели дърветата до край и някак си виждаш толкова различни цветове едновременно. Приказка е.
Разхождах се към два часа по алеите. Понеже беше към 8 и половина, нямаше много хора. Само двама-трима ранобудни "бегачи". Беше неописумео тихо, все едно си в планината. Само птички се чуваха. Явно всичко се радва на топлото време.
И нали е морска градина, трябваше да й уважа името и да видя морето. Нали знаете как има едни скали, вдадени в морето? И вълните се плискат в тях? На едни такива седнах. Много странно за това време беше, че морето бе спокойно. Подухваше лек вятър... Едва ли някой, който не е роден до морето, може напълно да опише чувствата, които то го кара да изпитва. Кара те да мислиш за толкова много неща. Безкрайната морска шир... Какво е една песъчинка на брега на морето? Какво си ти на брега на цялата Вселена? Една песъчинка.
Унесла съм се и съм си затворила очите там на скалите, представете си. Седяла съм два часа, слушайки морето. После вървях като замаяна. Обичам си морето. Обичам си града. Ето такива преживявания ме карат да гледам на света с други очи. Карат ме да се усмихвам просто ей така, да съм весела и да не мисля за моите си проблеми.
И си тръгнах към вкъщи. И мъгла. Изведнъж. Така става като е много топло на морето. Мъгла, с нож да я режеш даже. Не се виждаше нищо на повече от три стъпки. Прибирах се цял час. Но пак нещо в този страх от неизвестното ме накара да се усмихна. Пак ми напомни колко сме безсилни всъщност ние, хората, и как само се опитваме да сме бегло подобие на господари на планетата, дори и на Космоса.
Глупави хора.
Та това ми беше общо взето денят, другата част мина скучно с чистене и седене в къщи, изучаване на японски, етц. И така...
Айшитеру йо <333 Оясуминасай, милички

2 comments:

zory said...

габи внимавай с отнасянето ей :Р

<333
лов ю

Unknown said...

Усещам, че завиждам крайно благородно...
Описа го невероятно...
Напомни ми на моите камъни на моето езеро...
Макар че моето е бегло подобие на твоето най - вероятно...

<3