Sunday, November 05, 2006

Шоколад, околосветско пътешествие и още нещо

Странно заглавие? Е, не е чак толкова, де. Или пък е... както и да е.
Днес... се очертава да е... неприятен ден. Обикновено в неделя си водя мислена статистика какво съм направила през седмицата (или по-често какво не съм направила *невинно*). Стигнах до извода, че не съм излизала навън цялата седмица. Да, да, ще кажа за училище. Пропуснах го тази седмица. По мое собствено желание.
Представете си до колко ми е скучно, за да ми липсват малките стаи със спарен въздух, лигавите съученици и учителите, които не се различават много от онези, на които уж трябва да предадат знанията си. Но пък... какво толкова, остават ми още... *брои на пръсти* ... една, две, три... четири години в това прекрасно, уникално и неповторимо училище, задръстено с плешиви мустакати германци и гости от Норвегия, които дори не знаят една дума на немски, камо ли на български, а.к.а. Гимназия с преподаване на немски език (ГПНЕ... фъни, ай ноу) "Гьоте"(малко дълго стана... май).
Никой не знае какво е мъка, докато не се хване с безумната задача да учи немски. Хората, които го учат, могат да потвърдят... с често използваната немска фраза, преминала през турски и български преработвателни станции, а именно звучното Хич хабер си найн .
Та, денят ми. Понеже вечер си спя с кучето при мен (никакви мръсни помисли, моля) и то така приятно реши към 3 часа сутринта, че вече не му се спи... та към 4 се отказах да го натискам (който извика "You pervert!'' ще си плати!) да спи и станах. Гледах телевизия... 3 минути, след което рисувах... после ядох течен шоколад и гледах "Около света за 80 дни". Хилариъс филм. Джеки Чан ще ме убие от смях някой ден. Но двуминутното присъствие на Оуен Уилсън... ммм... Осмисли филма ^^ втф, говоря глупости, може би е от липсата на парно в училище, която ще трябва да търпя от утре.
И отново училище за тема ли, ве?! Мкей... Искам вече в унито, беееее! *чака с нетърпение рожденните си дни*
Вчера мислих (пак ^^) и премислях... и стигнах до извода, че все пак японистиката си заслужава. Не само ми харесва японският. Обожавам японската култура, музика, хора, ИНТЕЛЕКТ (дано ме направят по-умна, хехе...), роботи, камъни, трева и не на последно място - очила.
Някой чете ли ми даже глупостите? Невърмайнд, щастието е за лудите все пак.

<333


1 comment:

zory said...

аз го чета, ама забравям да коментвам, това ми е слаба страна



*невинен божествен поглед*