Мечтали ли сте да докоснете дъгата? А нали знаете за онази историйка, където в края на дъгата има казанче със злато? Аз мисля, че това е познанието за човека, не пари...
И всеки от нас се спуска по своя си дъга. На едни е малка, защото в тях дъждът едва едва ръми. На други е огромна и силна, защото в душите им бушуват бури. Моята... моята ту едва се вижда, ту запречва пътя на останалите.
И какво ли ще има на края й? Дали ще намеря човека, който искм да бъда? Пък и тази моя дъга... Цветовете й са някак избелели... Поразкъсана е тук-там, закърпена на някои места с тънък бял конец. Дано да ме издържи.
Изива се като змия, прави завои. А аз сякаш съм залепена за нея и не мога да падна.
А каква е вашата дъга? Искам да знам. Какво очаквате да намерите на края й? ;)
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
2 comments:
Знаете ли каква е моята дъга... прекалено начупена... извита от болка... ей такава я чувствам в момента, черно - бяла, грозна дъга... която никой не би си пожелал...
Може би друга дъга (:
Хубаво е да имаш какво да следваш, просто защото го правиш
ПОнякога една мечта е по-красива от постигането й
Фъни...
Post a Comment