I care

With those eyes he's so hard to get over
When he laughs Ijust simply adore him
And although I'd do anything for him
I wish that Ihad told him...
That I care.

And well, it's not easy
When he looks at me
I can't think clearly
And when he smiles
It always puts me at ease

And if Idied right then
It wouldn't bother me...
It never bothered me...

But i can't...
Let go.

With those eyes he's so hard to get over
When he laughs I just simply adore him
And although I'd do anything for him
I wish I would have bothered to tell him that he's everything...

That I care...

And well it's not easy
When he looks at me
I can't think clearly
And when he smiles
It always puts me at ease

And if I died right then
It wouldn't bother me
But i care.
For him to fall asleep
And when he feels lonely
Would he think of me?

And his dreams
Would they consist of me?

Couse I dream of him
Constantly
Of him constantly

But I can't...
Let go.

With those eyes he's so hard to get over
When he laughs I just simply adore him
And although I'd do anything for him
I wish I would have bothered to tell him that he's everything...

With those eyes he's so hard to get over
When he laughs I just simply adore him
And although I'd do anything for him
I wish I would have bothered to tell him that he's everything...

So can I kiss your cheek?
I promise you not to speak
If you promise to be honest
With everything

So can I kiss your cheek?
I promise you not to speak
And you can promise to be honest
With everything

With those eyes he's so hard to get over
When he laughs I just simply adore him
And although I'd do anything for him
I wish I would have bothered to tell him that he's everything... (everything... everything.... everythingggg...)

I wish I would have told him that he's everything... (that she's everything...)

With those eyes he's so hard to get over....

Как така...

... светът отива на вятъра??!?!

 


Нали знаете как има неща, които всички виждат и знаят, но никой не се обажда? И онези моменти, в които просто не издържате и казвате всичко, което ви е в главата? Точно това ми се случи.
Хората трябва да спрат и да приемат собствената си красота. Само че те правят всичко п осилите си, за да бъдат "приети". Мислят си, че тяхната красота не е достатъчна, фалшивото било на мода. Изправят си и си горят косата докато не стане по-права и от лист хартия. Боядисват я черна, само за да ги направи по-забележими, но добавят и всякакви други цветове, за да се чувстват нещо повече. Слагат си изкуствени мигли толкова големи, че дори не приличат на мигли. И грим по-гъст от мед, за да скрият всичкото това акне, 9 нюанса по-светъл от цвета на кожата им, за да са по-бели от колкото са всъщност. Супер дълги удължения на косата, за да постигнат онзи "уникален" изглед. И това, за да скрият как са се провалили, опитвайки се сами да се подстрижат. Опитват се да ходят на колкото се може повече партита, клубове, шоута, концерти, само за да се перчат след това и хората да си мислят, че те са тоооолкова "готини".
Пиърсинг без никакво значение, само за да изглеждат "hardcore"... все едно са забили най-мръсната, стара безопасна игла в устната си, само за да накарат онова момче/момиче да ги забележи... нищо, че полът му/й не може да се определи. Носят панталони, по тесни и от самата им кожа, дори ги боли като ги носят, но на кого му пука?
Защо всички са толкова превзети... ако си грозен отвътре, за какво само се криеш? Ти не си онзи готин пич от супер яката банда. Стига си крил сладкото си лице зад тази черна дълга коса. Ти си този, който си, поради някаква причина. Не мислиш ли, че това струва много повече от 200 лева грим, 300 лева преса, онези джинси за 100 лева и онази евтина камера, която те прави да изглеждаш "по-добре"? Слаб? Ха... Всички хресват слаби момчета и момичета, нали? Те са най-атрактивните и желаните, права ли съм? Права ли съм? Не, не съм. Fuck слабостта! Какво като не можеш да се побереш в тини-мини-уини размера джинси и не можеш да пазаруваш от щанда за малки деца? Преживей го, по дяволите. Ти си красив/красива. Не ти е нужно да тежиш по-малко от по-малкия/малката ти брат/сестра, за да бъдеш невероятен/невероятна!Всеки е страхотно произведение на изкуството и е красив.
*маха*

Да, и теб също те имам в предвид.

Това исках да кажа... хехе, отпуснах се като го направих.

<33

Goodbye... Goodnight

Mae - Goodbye, Goodnight

The nights are getting colder.
The red light's on, it's over.
To give up now doesn't make much sense.
So this is my goodbye.
Surprised, because I thought I could walk you home tonight,
but you're leaving me here on the defense.Goodbye, I'm not going to waste this time,
this light that burns will keep on fading.
Goodnight, I'm not getting up off this ride,
I'm holding tight until I can feel alive.

I've written you this letter,
got it back return to sender.
But I just can't remember you being quite like that.
Misunderstand,
we're holding hands,
we're at the beach,
we're throwing sand.
As the lights just go up all around us, I can't believe it's over.

X2
Goodbye, I'm not going to waste this time,
this light that burns will keep on fading.
Goodnight, I'm not getting up off this ride,
I'm holding tight until I can feel alive.

I'm sitting under falling stars.
Do you miss me where you are?
I'm making plans to be with you.
But have they come unglued?
What am I to do,
without you?
Without you, without you

The nights are getting warm again.
They've let you go, I let you in.
Everything you're saying sounds right tonight.
The waves are crashing on and on.
We're running even if we're wrong.
This force is driving me to test the speed of light

X3
Goodbye, I'm not going to waste this time,
this light that burns will keep on fading.
Goodnight, I'm not getting up off this ride,
I'm holding tight until I can feel alive.

Просто... най-прекрасната песен <3

In the center...

...of his universe...
couse that's where I belong...

Изпитвам нужда от любов. За първи път го казвам, нали? (;
А ти? Ти не търсиш ли онази твоя половинка, за която наистина ще си център на вселената? Която ще ти подари букет от 12 рози - 11 истински и 1 изкуствена, и ще ти каже, че ще те обича, докато и последната роза умре? Онази, която да иска да те покаже пред целия свят, дори когато си току що станал от леглото и по нощница? Онази, заради която драскаш глупави сърчица по цялата си тетрадка?

Застани прав по средата на стаята. Върти се бавно, гледайки право напред. Знаеш ли... за част от секундата, ти гледаш към човека, с който ще прекараш живота си (;
Не те ли кара това да се чувстваш странно? Мен ме кара... защото искам да го видя наистина, да чуя гласа му, да се отпусна в ръцете му.

Светът е толкова странен. Само да можех да бъда част от нечий свят.

(;

Along the staircase,
I dream to hear you,
In a whisper quiet room,
Space for thinking,
Space to scream to,
But the echoes sound like you,
Not the stars at night,
In a pitch black sky,
I don't know just wants to see you
But the time is right and it only flies

Това няма нищо общо с поста... просто реших да го споделя.

Искам да кажа, че просто... съм щастлива.
Усмивката ми не слиза от лицето ми и то... без причина.
Или може би със.
Намерих си братче ;)
Сигурно ви е странно колко запознанства връзвам по интернет...
и то от други страни... от другата страна на Земята. Но има
някои хора, с които просто се получава, нали се сещате.
Това момче, Т*** (анонимен по негова молба), ме накара да
се смея като луда още на втората минута, след като си казахме
хей по мсн.
Сериозно, дори Мъро не е успявал да го направи, а това значи много ^^
Бъзик.
Честитете ми братчето. Ако някой му направи нещо, ще го
набутам в задника на най-близкото животно... най-вероятно
ще е човек.
Разбрах, че е перфектно да говориш точно така, както го
мислиш. Вярно, на български не звучи много добре, но аз
наистина ще навра гаднярите в нечий задник.
Егати, никога не са ми казвали литъл мис съншайн ^^
Знам, че има такъв филм, ама се чувствам като малката
сестричка. Ех, винаги съм искала брат и сега го имам. *нагушва Т*** *

Животът ми е розов, да... ярко розов... ослепително розов... почти бял.
Още една нощ със смях като тази и няма да има цвят, който да го определи ^^
Пост не в мой стил, но какво пък. Щастлива съм.

.

- Замислял ли си се някога... кой си?
Гласът му отекна в празната стая, удари се в стените и потъна в тънкото стъкло на огледалото. Стъпките му го последваха, докато не стигнаха до огледалото. Очите им се срещнаха. Лицата им се разтеглиха в насилена усмивка и пръстите им се докоснаха. Той седна, загледал се в себе си.
- Замислял ли си се... - промълви пак, отправяйки същия въпрос отново. Отражението му по напуканото огледало само повтори думите му. Той погледна надолу - дрехите, купени от разпродажба... като на всички останали. Вдигна поглед към огледалото. Косата му - нищо особено. Ръцете му - слаби, с дълги пръсти, почти изтъпили се от безкрайното дърпане на струните на живота му.
- Кой съм...
Въпросът сякаш минаваше от едното през другото му ухо. И погледът му отново срещна отражението. Очите му...
Сепнат, той се изправи и хвана огледалото с две ръце. Китките му трепереха. Черният цвят на очите му се бе загубил. Сега те бяха небесно сини, воднисти, почти безцветни. Но така искрящи...
Капка пот се стече по слепоочието му. Той преглътна нервно и загледа очите си. За миг щеше да се извърне, но нещо привлече вече измореното му съзнание. Дете. Малко тъмнокосо момченце тичаше след някаква кола. По бузите му се стичаха сълзи. Протягаше ръка към отдалечаващата се кола, едва дишайки от плач. Изчезна. Появи се чин. И учебник. Две ръце го разтвориха и заразгръщаха страниците. Буквите сякаш не значеха нищо. Изчезна. Момче... не, мъж. Пейка. Парк. Тишина. Бе сложил главата си в ръцете си, една стара цигулка бе облегната на крака му.
- Кой съм...
Думите сякаш премахнаха лентата със спомени и сега в очите му се виждше той. Ръцете му бяха спряли да треперят. Пусна огледалото и се обърна. Врата.
Закрачи бавно към нея. Посегна към дръжката с леко колебание, но я отвори. Спря за малко, а светлината направи фигурата му черна. Лека усмивка се плъзна по устните му.
- Не искам да знам.



Вдъхновено от Мъро <3

Can someone save everyone?

Save Us

by Cartel

Simple words we never knew,
The power behind what they put us through,
Now it's all begun
What it takes to make it real.
We're standing on the edge of this,
When our soul is gone what will we miss?
We lost what it takes to really really feel.

But the better days behind us now,
We all need someone to tell us how
To save the state of where we are,
Its keeps demanding more and more and more.

And who will save us?
This can't go on, without the meaning in the rhyming.
Can you save, can you save us?
I can't go on out of rhythm without time.

We hold this truth self evident,
The lies we used to represent
Who we are, because it was never meant to be.
And all the songs we used to sing, they used to tell us everything.
Now we’re left with all we’re left is memories

But the better day’s behind us now.
We all need someone to tell us how
To save this state of where we are,
It keeps demanding more and more and more.

Who will save us?
This can't go on, without the meaning in the rhyming.
Can you save, can you save us?
I can't go on out of rhythm without time.

Say the words, give it all the time you need.
Let it out, oh, just say anything.
Say the words and make them count,
Say the words without a doubt.
Give us truth and nothing more,
Leave us wanting more and more.

Can you save us?
This can't go on, without the meaning in the rhyming.
Can you save, can you save us?
I can't go on, out of rhythm without timing.
Can you save, can you save us?
I can't go on, without the meaning in the rhyming.
Can you say, you say, that you'll save us.
Well I can't go on, out of rhythm without time.
We're out of rhythm without time.

***

Не знам дали е нужно да казвам още нещо. Ако някой случайно не е схванал смисъла, да погледне през прозореца и да се замисли - това ли е, което бе виждал преди, което иска да вижда и което ще вижда за в бъдеще. След това да погледне в огледалото... и ще му стане ясно.

Със сигурност не е моята представа.

.

Признавам си, че съм безнадежден романтик.

Искам някой, който не го е грижа какво обличам или как си правя косата. Който обича усмивката ми и идиотския ми смях, и как съм нервна, когато съм уморена. Който не иска никога да ме вижда да плача, поне не сълзи от тъга. И който ще прави всички онези малки неща, които осмислят деня ми, само защото знае, че ще ме направи щастлива. Някой, който е мил, забавен и грижовен. Някой, на когото мога да се обадя по всяко време вечерта плачейки, и вместо думите "защо, по дяволите, ми звъниш толкова късно", да чуя "защо се забави толкова?"
Момче, с което мога да се смея, да плача или просто да се държа глупаво. Някой, който ме обича безрезервно. Момче, с което мога да си направя борба с пуканки по средата на кино салона. Някой, който никога няма да ми обърне гръб. Някой, който да приеме, че съм всичко друго, но не и перфектна, и да обича това в мен. Някой, който го е грижа толкова много, че когато ме боли, и него го боли. Но най - вече...
Но най-вече, единствения човек, който да ме познава по-добре отколкото аз познавам себе си и който винаги ми показва, че е до мен, въпреки всичко.
Това искам. И искам да го намеря. Знам, че е там, но защо нямам търпение?
От възрастта трябва да е. Изпитвам остра нужда да имам този някой до себе си. Само него. Точно сега. Толкова много ли искам?
Открих, че животът далеч от компютъра е много по-приятен. Нямам желание за чат, за игри, етц. Осъзнах нещо - аз имам живот. И вие имате. Живейте го, а не се забутвайте в къщи.


Живейте.

Познатият непознат...

Имали ли сте чувството, че познавате някой цял живот, а сте говорили с него само 20 минути? Можете да му кажете всичко и той ще ви изслуша и ще ви даде съвет... Аз го намерих.
Дейвид.
И въпреки, че сме на хиляди километри един от друг, усещам, че ще бъдем добри приятели. Защото вече го чувствам близък.
И ще ви споделя някои неща, които той ми каза... Някои може да ги знаете, други да сте ги чували, няма значение... Мен ме направиха щастлива.

Cute Without The E wrote: I just don't know anymore...
IJustWantedYouToKnow wrote: what what what
IJustWantedYouToKnow wrote: listen now, babe
IJustWantedYouToKnow wrote: u have 1 one live - live it!!!!
IJustWantedYouToKnow wrote: if somebody doesn't like u he doesn't like life
IJustWantedYouToKnow wrote: and damn!!
IJustWantedYouToKnow wrote: don't just make friends!
IJustWantedYouToKnow wrote: find them! =))
IJustWantedYouToKnow wrote: u know
IJustWantedYouToKnow wrote: u don't choose ur life
IJustWantedYouToKnow wrote: but hell, u choose to live it
IJustWantedYouToKnow wrote: understand?
IJustWantedYouToKnow wrote: =))
Cute Without The E wrote: youre awesome, davie ;((((
Cute Without The E wrote: thanks, love
IJustWantedYouToKnow wrote: for nothing *hugz*
IJustWantedYouToKnow wrote: Accept yourself or accept nothing u know =))
Cute Without The E wrote: yeah... ur the best 10x so muchhhh
IJustWantedYouToKnow wrote: can we now cut out the serious stuff =DD
IJustWantedYouToKnow wrote: cuz ur gorgeous and you don't deserve to think such things
Cute Without The E wrote: ...
Cute Without The E wrote: im so gonna marry you one day XD
IJustWantedYouToKnow wrote: XD sure <3333333333333333333333333333333333

Ще го изям. Сий пик даун фор вънщност информейшън. <3 Гледах го на камера пък ;Р

А ти... можеш ли да летиш?

"In life you are either a passenger or a pilot... it is your choice"

Много рандъм пост. Но не можах да се сдържа като попаднах на горното изречение. Пък и напоследък е много популярна темата...
Често съм се замисляла какво бих искала да правя с живота си. В днешно време имам много, даже прекалено много възможности. И две гледни точки - тази на родителите ми и моята.
Ако трябваше да съм "доброто мамино детенце", то тогава щях да послушам наще и да следвам медицина. Щях да бъда с осигурени доходи, солидно образование и... нещастна.
Не искам.
Много пъти съм казвала, че съм човек на изкуството. Не ме привличат бели престилки и задушни офиси. Искам я онази свобода на духа, която само изкуството може да ти даде. Фотография, рисуване (илюстрация, анимация, история на изкуствата, скулптура...). Така искам. А напоследък... напоследък ме влече фризьорството. Знам, знам - не е нещо особено, но... влече ме.
Ще си правя пиърсинг. Отново доказвам, че съм пилот на собствения си живот. Майка не ми дава, на мен не ми пука. Нова коса? Веднага ;)
Странното е, че наистина не ми пука какво мислят другите, какво искат от мен, какво очакват. Аз съм си аз. И искам да правя каквото си искам. А то е... да изразявам себе си, личността си и уменията си. Искам да съм пилот до живот.
А ти, сам ли летиш или в нечий друг самолет?

Лирично отклонение

Попаднх на две поеми. Не са нещо особено, но за мен са ♥

Finde einen Jungen, der dich wunderschön nennt,
anstatt dir zu sagen, dass du
"geil" bist ...

Einer, der dich zurückruft, wenn du im Streit auflegst,
und der nur wach bleibt,
um dich beim Schlafen zu beobachten

Finde einen Jungen, der deine Stirn küsst,
der dich der ganzen Welt zeigen will
und der auch vor seinen Freunden zeigt,
dass du zu ihm gehörst ...

Finde einen Jungen, der dich ständig
daran erinnert, wie glücklich er darüber ist,
dich zu haben ...

Und einen, bei dem du weißt, du kannst
ihm jedes einzelne Wort glauben, das er sagt.

------------------------------------------------------------------------------


Im looking for someone who will be there for me no matter what.
I want someone who will like me for who I am, and not who they wish I would be.
I want to be told "I love you" and know they actually mean it.
I want to feel like I'm needed by someone.
I want someone who has actual feelings for me and isn't just trying to get me in bed.
I want someone who I can be playful with.
I want someone who can change my view on love and give me back feelings I've lost.
I want someone who will text me at 3:00 in the morning just to say hi.
I want someone who will be a romantic.
I want to be taken underneath the stars.
I want to hold hands with that person during "our song" and know they're mine and only mine.
I want someone I can TRUST.
I want someone who can complete me.

... и аз искам пък.

За вас и за мен ;)

Ех... половин час преди 12 е.
Както се казва, половин час и сме в Европа, понеже до сега не бяхме. Половин час и ще ни имат за равни. Половин час и ще сме като другите. Половин час и България ще е нова.
Да, бе, вярвайте си.
Пожелавам на България да влезе не само в европейския съюз, ами да се мръдне малко и към световния. ;) Обичам те, България!
Пожелавам на семейството ми да са същите веселяци. Много здраве, щастие и нека баща ми да успее пак да прекара коледните празници с нас... не да липсва 6 години. На майка ми успех с новата работа и много болни, за да има повече работа. На сестра ми... е на нея... не знам. Да влезе в хубаво даскало. Обичам те, семейство!
Френдс.
Пожелавам на Зари усмивки. Много усмивки в замяна на тези, които тя ни е дарила. Пожелавам ти много късмет, миличка, любов и щастливи мигове. Обичам те, Зарче!
Пожелавам на Мъро да дойде лятото на море ;) Да изпълни мечтите си, които и без това са много, нали си е дриймърче. Пожелавам му много усмивки и нови приятели. Покажи на всички какъв прекрасен човек си! Обичам те, Секуши-сан!
Пожелавам на Тонито да е все същата - весела, незабравимо сладка, засмяна и с чувство за хумор. Кхм... пожлавам ти и още нещо, ти знаеш какво е, започва с Л и завършва на уки XDDD Обичам те, Тончи!
Пожелавам на Хриси да намери себе си... ама онова себе си, което така търси а все не намира. Пожелавам ти да си силна и да устояваш на всичко ;) Обичам те, Хрис!
Пожелавам на дружките ми от Бургас да изкараме гадната немска до края ;) Да се хванем за ръце в края на 12 клас и да запеем дружно - пак ще се срещнем... след 10 години... <3333 Обичам ви!
И... пожелавам на себе си... да сбъдна мечтата си. Обичам се... леле, това не трябваше да го казвам XD
Честита Нова Година!
Считайте се за официално нацелувани, нагушкани и намачкани от мен. Обичам ви!

По дъгата и обратно

Мечтали ли сте да докоснете дъгата? А нали знаете за онази историйка, където в края на дъгата има казанче със злато? Аз мисля, че това е познанието за човека, не пари...
И всеки от нас се спуска по своя си дъга. На едни е малка, защото в тях дъждът едва едва ръми. На други е огромна и силна, защото в душите им бушуват бури. Моята... моята ту едва се вижда, ту запречва пътя на останалите.
И какво ли ще има на края й? Дали ще намеря човека, който искм да бъда? Пък и тази моя дъга... Цветовете й са някак избелели... Поразкъсана е тук-там, закърпена на някои места с тънък бял конец. Дано да ме издържи.
Изива се като змия, прави завои. А аз сякаш съм залепена за нея и не мога да падна.
А каква е вашата дъга? Искам да знам. Какво очаквате да намерите на края й? ;)

---

Болна съм. Ужас, нямам какво да правя, освен да рисувам.
Настроението ми не стига дори да напиша нещо по-дълго тук.

Bleh.

През мъглата...

Случвало ли ви се е да се събудите рано в събота сутрин и да не ви се спи? На мен много рядко. А днес беше точно така. Нали знаете, онези пъти, когато имате някакво чувство в стомаха, че денят ще е хубав...
Грееше слънце. Не обичам слънце през зимата. Всичко си има място все пак, а мястото на слънцето е през лятото. Та беше си топличко. Предразполага към разходка и понеже моята скромна личност е шмате, реших да изляза самичка на разходка. То и без това нямам с кой да изляза, хе хе... В морската градина беше супер. Времето е достатъчно топло, за да не са пожълтели дърветата до край и някак си виждаш толкова различни цветове едновременно. Приказка е.
Разхождах се към два часа по алеите. Понеже беше към 8 и половина, нямаше много хора. Само двама-трима ранобудни "бегачи". Беше неописумео тихо, все едно си в планината. Само птички се чуваха. Явно всичко се радва на топлото време.
И нали е морска градина, трябваше да й уважа името и да видя морето. Нали знаете как има едни скали, вдадени в морето? И вълните се плискат в тях? На едни такива седнах. Много странно за това време беше, че морето бе спокойно. Подухваше лек вятър... Едва ли някой, който не е роден до морето, може напълно да опише чувствата, които то го кара да изпитва. Кара те да мислиш за толкова много неща. Безкрайната морска шир... Какво е една песъчинка на брега на морето? Какво си ти на брега на цялата Вселена? Една песъчинка.
Унесла съм се и съм си затворила очите там на скалите, представете си. Седяла съм два часа, слушайки морето. После вървях като замаяна. Обичам си морето. Обичам си града. Ето такива преживявания ме карат да гледам на света с други очи. Карат ме да се усмихвам просто ей така, да съм весела и да не мисля за моите си проблеми.
И си тръгнах към вкъщи. И мъгла. Изведнъж. Така става като е много топло на морето. Мъгла, с нож да я режеш даже. Не се виждаше нищо на повече от три стъпки. Прибирах се цял час. Но пак нещо в този страх от неизвестното ме накара да се усмихна. Пак ми напомни колко сме безсилни всъщност ние, хората, и как само се опитваме да сме бегло подобие на господари на планетата, дори и на Космоса.
Глупави хора.
Та това ми беше общо взето денят, другата част мина скучно с чистене и седене в къщи, изучаване на японски, етц. И така...
Айшитеру йо <333 Оясуминасай, милички

***

*невинен поглед*
Вижте колко време станало, бе? Вижте, де. Е, хайде, де. Даааа, цели 15 дни без пост. *бяга от гонещите я с факли и коси(не коса като коса на главата, ами като другото) смъртоносни блогърогледци*
Но си имам оправдание! Бях заета (колко оригинално, а?). Даскало е отвратително простоооо. :D Сякаш е за първи път. Затрупана съм с доклади по всички предмети и лошото е, че трябва да ги пиша на немски. Имах и малка издънка по физика, която ми докара тройка. И наказание от наще. Взеха ми телефона и ми направиха график за седене пред компютъра. *желание за отмъщение*
Помогнете ми да си отмъстяяяяяяяяЯЯЯЯЯЯЯЯЯяяяЯЯЯ!!!?!??! За сега съм измислила няколко варианта - да се правя, че не ги чувам(родителите, не други... хехе...), да увеличавам звука на телевизора до край, когато ме помолят да го намаля или да обявя гладна стачка, т.е. да сядам и поглеждам яденето, след което да си вдигна дебелото кхм... даааа, и да си отида, а след половин час да попитам за нещо сладко за ядене. Ама искам и вашите по-оригинални идеи, плийс.
Иначе какво друго... а, да. В събота бях за няколко часа в София. Софиянци да не ми се сърдят, че не съм се обадила, нямаше да имам време *думи на "онези двамата" >_>* И минахме през зоологическата градина, понеже сме ходили, когато съм била много малка и исках пак. И се влюбих във един въъъъъъълк. Мъро, ако четеш, това беше най-хубавия вълк! Ама най-величественият, прекрасен, неповторим, сивичък със сиви очички вълк! *припада*
И и и и нали знаете, че дават да се осиновяват животни от там? И вълченцето ми не беше осиновено *забива пирони в главите на гадните хора* и попитах и ме одобриха за осиновител, ноооооо... наще не се съгласиха. Убийте гииии!!! Вълчето миииииииии!!!!!
Та заради вълченцето смених профила на блога. Вълченца рулз <333333
И друго - фотоапарата ми се оправиииииии. Демек баща ми купи ново зарядно XD Ще ви залея със снимки в следващия пост *фийл дъ ол майти пауър ъф ъглинес енд ънсексинес*
So that's what's been going on these days. Мързи ме да пиша повече, връщам се към дояждането на тирамисуто ми (с моцарела ееееее *мммммммммммммммммммляс* и с коняк, но това не е важно XD).

***

Lack of 'the best one'

When you feel all alone
And the world has turned its back on you
Give me a moment please to tame your wild wild heart
I know you feel like the walls are closing in on you
It's hard to find relief and people can be so cold
When darkness is upon your door and you feel like you can't take anymore

...

When you feel all alone
And a loyal friend is hard to find
You're caught in a one way street
With the monsters in your head
When hopes and dreams are far away and
You feel like you can't face the day

Севидж Гардън.

Колко е вярна тази песен.
Ти имаш ли си онзи свой най-добър приятел? С който да говориш, да излизаш, да се смееш, да плачеш... Или и ти като мен още го търсиш? Трудно е, знам.

Подари ми усмивка и прегръдка ;(

<33

Шоколад, околосветско пътешествие и още нещо

Странно заглавие? Е, не е чак толкова, де. Или пък е... както и да е.
Днес... се очертава да е... неприятен ден. Обикновено в неделя си водя мислена статистика какво съм направила през седмицата (или по-често какво не съм направила *невинно*). Стигнах до извода, че не съм излизала навън цялата седмица. Да, да, ще кажа за училище. Пропуснах го тази седмица. По мое собствено желание.
Представете си до колко ми е скучно, за да ми липсват малките стаи със спарен въздух, лигавите съученици и учителите, които не се различават много от онези, на които уж трябва да предадат знанията си. Но пък... какво толкова, остават ми още... *брои на пръсти* ... една, две, три... четири години в това прекрасно, уникално и неповторимо училище, задръстено с плешиви мустакати германци и гости от Норвегия, които дори не знаят една дума на немски, камо ли на български, а.к.а. Гимназия с преподаване на немски език (ГПНЕ... фъни, ай ноу) "Гьоте"(малко дълго стана... май).
Никой не знае какво е мъка, докато не се хване с безумната задача да учи немски. Хората, които го учат, могат да потвърдят... с често използваната немска фраза, преминала през турски и български преработвателни станции, а именно звучното Хич хабер си найн .
Та, денят ми. Понеже вечер си спя с кучето при мен (никакви мръсни помисли, моля) и то така приятно реши към 3 часа сутринта, че вече не му се спи... та към 4 се отказах да го натискам (който извика "You pervert!'' ще си плати!) да спи и станах. Гледах телевизия... 3 минути, след което рисувах... после ядох течен шоколад и гледах "Около света за 80 дни". Хилариъс филм. Джеки Чан ще ме убие от смях някой ден. Но двуминутното присъствие на Оуен Уилсън... ммм... Осмисли филма ^^ втф, говоря глупости, може би е от липсата на парно в училище, която ще трябва да търпя от утре.
И отново училище за тема ли, ве?! Мкей... Искам вече в унито, беееее! *чака с нетърпение рожденните си дни*
Вчера мислих (пак ^^) и премислях... и стигнах до извода, че все пак японистиката си заслужава. Не само ми харесва японският. Обожавам японската култура, музика, хора, ИНТЕЛЕКТ (дано ме направят по-умна, хехе...), роботи, камъни, трева и не на последно място - очила.
Някой чете ли ми даже глупостите? Невърмайнд, щастието е за лудите все пак.

<333

My life is music and music is my life

Какво ли бих правила без музиката? *тиха мелодия за фон* XD
Обичам да се вслушвам в звуците, които ме достигат. Не прогонва ли музиката всички страхове? Понякога не мога да не заплача, слушайки нещо, близко до сърцето ми. И онези сладки звуци, които те карат да притвориш очи и да полетиш сред облаци от розов захарен памук или големи и бурни, разкъсвани от светкавици...
Не те ли кара да се пренесеш в друго време и в друг свят? Да загърбиш трудностите и проблемите... Не е ли още една причина да се усмихнеш? Не на сила. А с онази искрена, весела, щастлива и непринудена усмивка...
А сега си представи, че си сам и никой не може да те чуе... Следвай ме.

,, Тихо пращене в слушалките. Секунда тишина и... звук. ''From Sarah with love'' изпълва съзнанието ти. Тихи думи и нежна музика... Унасяш се и притваряш очи. Спокойствие... и припевът те взривява. Не издържаш и запяваш и ти. Какво чувство само... Отново пращене и... ''Sting - Fragile''.
Отново нежност, отново лекота. Но съвсем друго настроение. Каква истина струи само от думите... а мелодията... опиянява те. Следват ''Shape of my heart'' и ''Desert rose''. Няма нужда от думи.
Отново онази тиха секунда. Започва тиха музика... и чуваш ''My life is brilliant, my love is pure. I saw an angel, of that I'm sure'' и не след дълго ''You're beautiful, you're beautiful, it's true''. Лека усмивка докосва устните ти. Да, точно ти си красив... точно ти.
Нататък ти предоставям сам да избереш песните си. Но пей с тях.''

Обичам ви
<333

Плюс малък подарък, за да се почувстваш по-добре. Изгледай го целия. Защото е само за теб.

降雪

Да...чете се коусетцу... буквално преведено означава падащ сняг.



Обичаш ли снега? Меките бели кристалчета, падащи от бялото небе, карайки земята да изглежда като негово огледално отражение... Не те ли карат да мечтаеш? Не те ли карат да виждаш света с други очи?
Не се ли чувстваш като в света на Нарния, сред снега и заснежените дървета? Не чувстваш ли, че попадаш в една друга вселена, в която ти си само една от многото снежинки, които скоро ще се разтопят? Не копнееш ли да паднеш в нечии ръце и да те сгрее топлият дъх на любимия човек?
Не би ли искал да си така свободен? Да се рееш безцелно, вятърът да те поеме на своите сребърни криле и да те отведе над далечни места, да те накара да видиш света?
Каквото и да си говорим, хората са забравили да виждат красотата в малките неща. Монотонното ежедневие се повтаря и повтаря...
Един поглед навън ми е достатъчен да се усмихна. Бяло... чисто... красиво.

Обичам снега.
<33